За книгата: година / Този разказ е написан от Леонид Леонов през декември 1922 г., публикуван за първи път в списание "Красная нов", 1924 г. № 3. В многобройни критични рецензии на историята се посочва връзката между Леонов и Достоевски, приемствеността на идеологическия и художествен свят, общността на образите и стилистиката. Подробно описание на произведението е дадено от А. Воронски отбелязва по-специално: „В него (т.е. в разказа) има много добри добре известни любими мисли и разсъждения на Достоевски, но Леонов беше първият, който показа смъртта и разпадането на старата интелигентна врата от дните на революцията, той ни въведе в паноптикума на „мозъка” на страната. Образите на Лихарев, Елков и др., макар и вдъхновени от Достоевски, са правдиви, художествено правилни и убедителни. По-специално, художникът начерта граница на достоевизма на нашата руска интелигенция, независимо дали иска или не" (А. Воронский. Литературни портрети, т. 1, 1928). Говорейки за значението на тази история в по-нататъшната еволюция на Леонов, писателят Д. Горбов обобщава: „Малкият човек, за чийто край разказва историята, всъщност не е умрял. Той възкръсна в следващите творби на Леонов - той възкръсна, стана централен и стана по-сложен в отделните си изяви” (Д. Горбов. Търсенето на Галатея, с.. 165).